Изключително чувствен, но не сексуален танц, възникнал в края на 80-те и началото на 90-те години в далечна Ангола, съдържащ в себе си лиричните португалски звуци и малко по-необузданите африкански ритми. Казват, че в кизомбата всеки може да открие нещо за себе си, защото съдържа по мъничко от много латино танци, като емоцията на танго, бачата, зук и други.

Един от хората, които в последните години упорито, но ненатрапчиво се опитват да наложат този танц на понякога скептичната и недружелюбна към новото българска публика, е Гаро Узунян.Той е от типа хора, които клиширано наричаме хора-вселени- спечелва те още преди да е проговорил, а започне ли да разказва, може да го слушаш с часове.

Ето част от разговора, който успяхме да проведем с Гаро по време на неговото гостуване в салса клуб "Amor Eterno” в Горна Оряховица.
 

Какво е Кизомба за вас?

За мен е усещане… В превод кизомба означава парти, но в действителност това е усещане – за близост, за хармония с партньора, за щастие, за споделеност. Затова при този танц винаги е нужно да има хармония в двойката, никой от партньорите да не се опитва да изпъква за сметка на другия.
 

Как се получава така, никой да не изпъква? Май е трудна задача?

Първо се печели доверие. В началото на заниманията с танца се набляга на водене, следване и печелене на доверие. Хората, все пак, трябва да са честни, добронамерени и искрени, с открити сърца. Никой от партньорите да не възпира своята енергия и свобода на движения, а когато това съществува, се получава и самият танц. А той не е нищо повече от свободните движения, които правим всеки ден, без дори да са стилизирани, начин за изразяване на себе си. Кизомба иразява живота- възходи и падения.
 

А как се печели доверието?

Със сигурност когато си уверен в това , което правиш, когато си стабилен във всяко движение, когато си в равновесие и позволиш на дамата да се отпусне-тогава се печели доверието. И когато разбереш, че няма за къде да бързаш.Ние, белите, сме научени да "изрецитираме" фигурите , които сме запомнили. В кизомба няма "пришпорване", няма демонстрация.Кизомбата не е бавна салса. Отричаш себе си и танцуваш в екип с партнора!
 

Кога за първи път научихте за този танц?

Преди 5 години бях в Сърбия, когато за първи път видях  да го танцуват и си казах, че и аз ще го протанцувам. След това поканих португалски инструктори в България, а после заминах на обучение в една от най-добрите школи в Португалия, която се намира в Порто. И всичко това се случи бавно,постепенно, напук на леко негативното отношение, скептичността и несигурността, с която се посреща новото и непознатото  от страна на водещите школи.

Сега вече е лесно, няма латино фестивал без кизомба, но през последните четири години  това костваше къртовски труд. Голяма заслуга имат и малките салса школи, които нямат претенциите и изискванията да видят нещо велико. Така се получи- бавно и полека, но все пак успяхме да наложим този танц.
 

Да поговорим малко за Гаро Узунян извън кизомбата? С какво друго се занимава той?

От 1990 до 2002 се занимвах с бойни изкуства, но те спряха да ми дават спокойствието и хармонията, от които имах нужда. Трудно става да разделяш динамиката и агресията на ежедневието, от тези, които неизбежно съпътстват бойните изкуства. Затова и се обърнах към танците, по-специално към салса.
Ходих по фестивали в страната и чужбина. Но и салсата много се комерсиализира и изгуби автентичния си вид.

Появи се тази празнина, която беше запълнена от кизомбата - непознат и интересен танц, който стана моят живот и един вид антипод на забързаното ежедневие. Защото работата ми е много натоварена, свързана със стоковите борси, цифри, сметки… Ежедневието ми е изключително забързано, без сън, като в матрица, дори бях започнал да вдигам кръвно.

Кизомба ми помогна. Отключвам се изцяло и танцувам с дамата, за да спечеля доверието й. Мъжът прави танца, той помага на дамата да се покаже. Танцува за нея, но трябва да я показва, като я води правилно, това е и неговото показване!
 

Кизомбата  "набира все повече скорост", става все по-популярна в България. И, предполагам, че тази тенденция ще продължи. Какво е Вашето мнение?

Опитвам се страшно много, не жаля никакви средства, каня инструктори, например Квенда Лима (бел.а. - Квенда Лима е един от най-търсените инструктори по кизомба в света заради невероятния си и уникален стил и музикалност). Той е роден в Кабо Верде (островна държава в Западна Африка, със силно португалско влияние). Работил е по различни хореографски проекти и има над 10 години опит в преподаването на кизомба и традиционни танци на Кабо Верде, и гостува в България през април.

Много съм щастлив, че неговата визита се случи тогава, много по-рано от предварителния план за декември. Той е човекът, който успява да съчетае източната философия с африканската култура и танци, успявайки да ги поднесе по подобаващ начин на нас, "западняците". Заради това съм го признал за свой гуру. Трудно е човек, вече на 36 години, една завършена личност, да намери своя духовен учител. Но за мен той е такъв, тъй като съчетава това, което аз досега не съм успявал. Квенда ме научи да съчетавам различните култури, като разбира се го правя  по свой, уникален начин,защото човек не трябва да следва чуждите стъпки, а да направи свои.

Опитвам се да танцувам като себе си, да не крада никой, а да създавам. За това провокирам хората да слушат ритъма на сърцето си и да танцуват с него.
 

Може ли да се каже, че това е Вашето призвание?

Да, защото това е област, в която имам страшно много да се развивам. Тук няма готови отговори, кара ме да се замислям и да творя, да съчетавам елементи от източните бойни изкуства, елементи от природните сили,като движение наистина е един цял свят!
 

Значи кизомбата е танц на хармонията, или греша?

Бих го казал така - това е танцът, който без хармония не може. И за който трябват винаги, винаги  двама!
 

Кажете на читателите на нашия сайт, на българските мъже, защо да танцуват салса, кизомба и като цяло латино танци?

За да променим образа на българския мачо! Латино мачото е този човек който танцува добре,който е духовит, весел. Мъжът би направил още по-добро впечатление на жените, ако се движи и танцува добре, общува добре с хората и е винаги усмихнат. За съжаление в България това е много рядко срещано. Българският мачо  пие много и гледа лошо…

Едва ли всички сме такива. Това просто е един начин да направим света по-добър! Без да забравяме, че сме мъже,и то мъже на място! Тук не говорим за този, който танцува на сцена, пресъздава роли – това няма нищо общо. Тук става въпрос за социално танцуване, социално общуване, което изразява бита и ежедневието или ни кара да избягаме от него, но го преразказваме с друг език!