BG Dancer: Здрасти Гаро, разкажи ни малко за себе си. Кой си ти и откъде дойде страстта ти към танците като цяло?
Гаро: Не мога да кажа, че съм откърмен с танц или друг вид изкуство. Семейството ми и предците ми винаги са били занаятчии по професия. Откакто се помня, съм самостоятелен и без много да мисля, се хвърлям в какви ли не предизвикателства. 12 години се занимавах с традиционни бойни изкуста като кунг–фу. С увеличаване на стреса и напрежението в ежедневието, хармонията, която постигах и удоволствието, което изпитвах, постепенно изчезнаха. Веднъж посетих тренировка по салса и след това танцът стана неразделна част от мен самия. Страстта, която се разгоря с пълна сила, ме провокира да пътувам по света, да посещавам семинари на световно известни инструктори, да попивам от тях знания, както за самия танц и техниката му, така и за метода на преподаване и светоусещане.
BG Dancer: Скоро отвори собствена школа, която е не само школа по танци, но и арт център. Разкажи ни за тази идея и какво очакваш да се случва там?
Една мечта се сбъдава малко по-малко. Във времето установх, че за да изявиш различните си потребности и лични търсения, се изисква смелост. Да пожелаеш различното от обикновеното коства усилие, но носи невероятно удоволетворение.Гаро: Мотото под което открих студиото е : „Щом не можем да идем навсякъде по света, нека всеки донесе нещо мъничко ,но характерно за мястото, което е посетил. Нека светът дойде при нас, когато ние сме далеч от него!”. Докато пътувах по света, осъзнах ,че в българските школи не се държи на уюута. Разбрах, че много малко от хората, които имат желание да танцуват, имат възможност да пътуват по света като мен. (Смятам се за щастливец!) Тогава се замислих и разбрах, че не искам да отварям поредната школа, където хората да се потят и учат поддръжки, които и аз самият не бих могъл да изпълня. Исках и направих място, където приложните изкуства и танци да се срещат. Място, където хората да могат да покажат желанието си да творят свободно и да обменят опит . Тук „по домашному” можеш да сращнеш приятел за по чаша чай, да споделиш домашно кулинарно изкушение и най-вече да се отърсиш от стреса. Разполагаме с фотостудио в центъра, където можеш да запечаташ спомените си – както своите, така и на близки и приятели. Съдадохме едни полупрофесионални условия, които да бъдат достъпни за всички.
BG Dancer: А как те покори анголското танго и това ли е твоят танц?
Гаро: Спомням си го много ясно, бях на фестивал в Сърбия. Оказа се поредният конгрес, на който диджеите пускат еднотипна музика, въпреки разнообразието от уроци. Порочна практика, целяща водене в една посока – уеднаквяване на желания и потребности, матрица, шаблон… Точно тогава нещо привлече погледа ми – една двойка танцуваше нещо различно, все едно бяха от друг свят, друга реалност. Веднага се влюбох в емоцията, която излъчваха. Запознах се с тях, а след това потърсих информация за кизомба. Посетих първия възможен фестивал и след 6 месеца поканих въпросната двойка да води първия импровизиран кизомба уикенд в България. Това е моят танц. След дълги години танцуване на най-динамичния и луд вид салса – тимба, кизомбата ми даде онова липсващо парченце, за да се чувствам в хармония не само с пратньора си, което е абсолютно задължително, но и със заобикалящата ни природа.
BG Dancer: Има ли този вид танц развитие у нас?
Гаро: След близо 4 години опити, през които съм се сблъсквал с недоверие, подигравки и комерсиални интереси, отричане и страх от някои колеги – с гордо вдигната глава ще кажа: „Да, има развитие”.
Почти няма град, където да се разви салса и да не сме правили кизомба уроци. Вече не минава и фестивал, без да гостуват кизомба преподаватели. Много често правим малки проекти в рамките на 1 ден (one kizomba day), където в рамките на няколко часа хората могат да се запознаят с естеството на танца и неговата емоция. Някои школи вече имат редовни занимания, а с инструкторите постоянно си обменяме информация. Много съм им благодарен за това. Сама птичка пролет не прави.
BG Dancer: И бачата, и кизомба са много романтични и много секси танци, но като че ли кизомбата е по-личен танц? Какви са различията?
Гаро: Благодаря за въпроса! Танцът е такъв, каквото отношение вложиш в него. С едни и същи ръце можеш да счупиш или сътвориш, въпросът е ти какво искаш. Двата стила нямат нищо общо. Абсолютно различни са. Произхождат от различни места на света и си приличат само по това, че се танцуват в двойка. В бачата можеш да танцуваш и сам срещу патньора си, можеш да изразиш индивидуалност – да разчиташ на себе си. Контактът е много по-близък на места, но това не смущава никого, за разлика от кизомба. За да започнеш да я танцуваш, трябва да загърбиш егото си. Нужно е да се разгърнеш единствено и само към партньора си – енергията ви да циркулира в двойката, да се движите като едно тяло, да разчитате един на друг в танца. Разбира се, всеки танцува така, както чувства, но няма ли разбирателство и хармония, липсва ли връзка между двойката – това не е кизомба. Относно сексуалността на кизомба – навсякъде преди преподаване се уточнява, че това е чувствен танц, а не сексуален. Интимността в кизомба идва от това, че за да танцуваш наистина и да усетиш нейното тайнство, трябва да се довериш на човека срещу теб, което плаши много хора. Бачатата е много по-сексуален танц. Изключение прави доминиканският стил , който се танцува на разстояние, но за него се изисква много музикалност и интерпретация от танцуващите и рядко се преподава в България.
BG Dancer: По-сложен танц ли е кизомбата от останалите танци като салса, бачата? Какво е характерното при водене и следване?
Баланс, хармония и доверие – това са трите неща, които се изискват в кизомба, както и свобода на движение и постоянна връзка. Обмен на енергия, както с партньора, така и със земята.Гаро: По мои наблюдения мога да твърдя, че не е сложен танц. Различен и трудно разбираем е заради своята специфика, която не може да се оприличи с никой латино танц. В това си проличава и проблемът – да движиш ханша си естествено като при ходене по улицата, а не да го въртиш. Трудно е да разположиш цетнъра на тежестта върху партньора си. За жените е трудно да затворят очи и да се оставят да ги водят. За мъжете е трудно да се чувстват уверени, да не треперят и да не се смущават от близостта на дамата. Спецификата изисква 3 точки на контакт : слепоочия, слънчев сплит и при всяка стъпка – лек контакт с вътрешната страна на лявото коляно на жената и с дястоното на мъжа. През останалото време няма контакт в хашновете или прилепналост на телата. Затова казваме, че е чувствен, а не сексуален танц. Много е важно да не се местят рамената , да не се подскача или накланя, да се подава сигнал.
Опитавм се да обясня нещо, но това усещане не може да се опише. Кизомба няма за цел показност, трудно се поставя на сцена в чиста форма. Това е личен танц, в който очите не са фактор и затворим ли ги, се оставяме на 
цялата сетивност на телата си.
BG Dancer: Пожелай нещо на нашите читатели.
Гаро: Не се палшете да сте различни, не се плашете да оставяте собствена следа по житейския си път. Стъпвайте в своите стъпки, защото ако стъпваш в чуждите, кога ще ходиш по своите?! Не бъдете главни герои в живота си, а неговите режисьори.
